 |
Красимир Кушев е журналист с дългогодишен опит в отразяването на спортни събития. Изключителният му професионализъм и сериозните познания в областта на шахмата го превърнаха в един от водещите шахматни коментатори у нас. В момента е директор на Радио-телевизионнния център Благоевград. Красимир Кушев е автор на над десет документални филма, посветени на различни шахматни събития. По-известните от тях са: „Демонът възкръсна”, който разказва за мача между Фишер и Спаски през 1992 г.; „На имитации се ръкопляска само веднъж”, посветен на първата след загубата на световната титла от Топалов среща между него и Крамник миналта година във Вайк ан Зее; „Виртуална зона”, разказващ за мача в Елиста между същите двама шахматисти; „Звездна степ” за Олимпиадата в Калмикия през 1998 г.; „Предвещанието на Пловдив”, „Апостолите на Каиса” и др. Филмът „Последният ход” за Олимпиадата в Блед спечели първа награда в категорията спортни филми на телевизионния фестивал в Албена през 2002 г.
Г-н Кушев, от колко години се занимавате с телевизионното отразяване на шахматните прояви?
От близо 15 години. - Кои са най-значимите шахматни събития, които сте отразявал?
Трите турнира М-тел Мастърс, Олимпиадите в Блед, в Елиста, Европейското първенство в Батуми, Европейския индивидуален шампионат в Истанбул и много други турнири. Като обществена телевизия ние имаме една творческа задача, която е приоритетна – да възобновим копнежа по една чезнеща духовност. Към тази чезнеща духовност за съжаление спада и шахматът. И въпреки че навън ни признават за шахматна нация, ние, българите, се люшкаме в някакъв шахматен нихилизъм, който ни пречи да видим истинските си стойности. И когато преди двайсетина години една ценностна система потъна в историята, на нейно място не беше предложена алтернатива. А според мен шахматът би трябвало да има водещо място в нашата духовност.
Защо според вас телевизионният интерес към шахмата е толкова незначителен у нас?
Първо, защото не е достатъчно атрактивен спорт. Второ, ние не умеем да ценим онова, което се цени навън, и имаме някакви измислени критерии. Например едно абсолютно фалшиво футболно първенство заема многократно повече място като отзвук в медиите отколкото шаха.
Трябва ли да има шахматно лоби в отделните телевизии, за да получава този спорт достатъчно внимание?
Според мен просто е необходимо да се отворят сетивата на хората, които отразяват спортния живот в България, и те да разберат, че шахматът има своето достойно място сред другите спортове. Да вземем един пример от света, който ни дават китайците. След Олимпиадата в Пекин, в началото на октомври ще се проведат едни световни интелектуални игри, където шахматът има своето водещо място. В тази надпревара ще има състезания по бридж, табла, скрабъл и т.н. което означава, че светът вече се приобщава към шахмата.
Кои са големите имена, с които ви е срещала работата като шахматен коментатор?
Много са. Спомням си, че най-трудно беше да се вземе интервю от Гари Каспаров по време на Олимпиадата в Блед. Тогава той поиска от един гръцки телевизионен екип 10 000 долара за едноминутно интервю. Впоследствие БиБиСи му плати 50 000, за да носи 24 часа едно микрофонче, закачено на ревера му, без право да го снимат. Нашият екип успя да разговаря безплатно с него, най-вече благодарение на личните контакти на тогавашния президент на Българската федерация по шахмат Камен Тошков с Каспаров и на второ място на интересните въпроси, които му зададох, и които видимо го оживиха и заинтригуваха. Така обещаното интервю от една минута се проточи цели седем минути, при това без да ни бъде поискано никакво заплащане.
Иначе съм правил интервюта с Анатолий Карпов, с всички участници на М-тел Мастърс. Също така имам няколко разговора с Кирсан Илюмжинов, по време на които той беше притиснат в ъгъла, тъй като се опитах да разбера защо всичките неразбории в световния шахматен живот се почувстваха най-силно на наш гръб.
Трудно ли се разговаря с шахматисти?
Апостолите на Каиса са своего рода чудаци, хора с доста интересен характер, който обаче понякога остава неразбран. Имат едни свои представи за света – за едни шахът е център на тяхната космогония, а за други просто е забавление. Като цяло контактът с тях е много интересен, тъй като предлага движение по едни емоционални орбити, каквито другите спортове не могат да ти предложат.
Бихте ли ни разказал някой интересен случай от практиката си?
Може би най-куриозната ми случка е с Анатолий Карпов по време на Олимпиадата в Елиста през 1998 г. С него имахме уговорка за интервю и още при първия ни контакт аз му дадох лист с написани 5 въпроса. През следващите четири дни обаче графиците ни непрекъснато се разминаваха и успях да го „хвана” едва на петия ден. Тогава обаче вече бях забравил въпросите, а и не носех въпросния лист в себе си. Опитах се да импровизирам, за да не изпусна момента, но нещата не потръгнаха особено добре. Тогава разбрах какво означава паметта на гения Карпов се замисли десетина секунди и след това възпроизведе абсолютно точно и в същия ред въпросите, които му бях дал преди пет дни.
Освен шахматен коментатор вие сте и добър шахматист. Зная, че играете с успех в международни шахматни турнири за журналисти. Разкажете нещо повече за тези свои изяви.
Това са Олимпиади на страните-членки на Евровизия, където се провеждат състезания по различни видове спорт. Самият турнир по шахмат е доста аткрактивен, защото се играе по бързи контроли. А за качеството на последното му издание му може да се съди по факта, че сред тридесетината участници имаше един международен майстор, четирима ФИДЕ-майстори и 6-7 национални майстори. Надпреварите са ежегодни и от досега проведените 3 аз имам две първи и едно второ място. Освен индивидуален турнир съществува също така отборен формат, като тимът на БНТ на два пъти стана шампион, с което много се гордеем. През септември тази година Австрия ще домакинства поредната журналистическа Олимпиада, където ние отново се надяваме на титли.
Пожелавам ви успех!
Благодаря!
Лейла Димитрова